11.05.2010 г., 13:59 ч.
Така устроен е човек
Така устроен е човек –
да страда, след като загуби.
По пътя му – съвсем нелек –
съдбата праща му заблуди.
От логики и антилогики
светът ни бавно атрофира
и в него медийните хроники
безсилието афишират.
Материята грубовато
ни моделира с тежки длани
и ни продава, чак когато
на сметка грабне съвестта ни.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Ех, тази съвест... А трябва да я пазим...
-
Повечето хора - умните, забелязват всичко, но умишлено не го афишират!!!
-
Ето - точно тази така често забравяна съвест може би е смисъла на човешкото съществуване... навярно не за всички разбира се...
Хубаво е, че ни го напомняш в стих!
Поздравления, Мариане! -
... а много често грабва съвестта ни!
За съжаление!
Замисляш, Мариане! -
съгласна съм с теб харесах идеята поздрави
-
Невероятен стих си изпял, Мариане...
Тежък, тъжен, безкомпромисен.
Поздрави !!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
