11 мая 2010 г., 13:59

Така устроен е човек 

  Поэзия » Философская
611 0 6

Така устроен е човек –

да страда, след като загуби.

По пътя му – съвсем нелек –

съдбата праща му заблуди.

 

От логики и антилогики

светът ни бавно атрофира

и в него медийните хроники

безсилието афишират.

 

Материята грубовато

ни моделира с тежки длани

и ни продава, чак когато

на сметка грабне съвестта ни.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ех, тази съвест... А трябва да я пазим...
  • Повечето хора - умните, забелязват всичко, но умишлено не го афишират!!!
  • Ето - точно тази така често забравяна съвест може би е смисъла на човешкото съществуване... навярно не за всички разбира се...
    Хубаво е, че ни го напомняш в стих!
    Поздравления, Мариане!
  • ... а много често грабва съвестта ни!
    За съжаление!
    Замисляш, Мариане!
  • съгласна съм с теб харесах идеята поздрави
  • Невероятен стих си изпял, Мариане...
    Тежък, тъжен, безкомпромисен.
    Поздрави !!!
Предложения
: ??:??