Такава...
И ето ме – пред теб стоя – прозирно гола,
дори със истини не съумях да се прикрия.
Eдва ли някога такава си ме искал,
но аз реших такава да ме имаш.
Не ме познаваш ли?! Във тез` одежди?
О, моля те! Съвсем забравих...
Във всяко свое чувство си скъперник,
а искаш с мене само да се забавляваш.
Не може! Няма как да се получи.
Не ме изнудвай. Няма да прикривам
с илюзии тъй голото си тяло.
Сърцето ми научи се да люби.
Но... някога дори и то забравя.
Не казвай само, че те мразя.
Напротив! Затова дойдох такава –
прозирно гола, във воал от грешки,
а истинският сам ме разпознава...
И ето ме! Наивна някаква щурачка.
Животът ми на втори план премина.
Ако ме искаш, както подобава,
вземи ме, после ще му мислим...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
