Такава...
И ето ме – пред теб стоя – прозирно гола,
дори със истини не съумях да се прикрия.
Eдва ли някога такава си ме искал,
но аз реших такава да ме имаш.
Не ме познаваш ли?! Във тез` одежди?
О, моля те! Съвсем забравих...
Във всяко свое чувство си скъперник,
а искаш с мене само да се забавляваш.
Не може! Няма как да се получи.
Не ме изнудвай. Няма да прикривам
с илюзии тъй голото си тяло.
Сърцето ми научи се да люби.
Но... някога дори и то забравя.
Не казвай само, че те мразя.
Напротив! Затова дойдох такава –
прозирно гола, във воал от грешки,
а истинският сам ме разпознава...
И ето ме! Наивна някаква щурачка.
Животът ми на втори план премина.
Ако ме искаш, както подобава,
вземи ме, после ще му мислим...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
