Aske (Петя Косева)
110 452
20 sept 2007, 0:48

Такава е съдбата 

  Poesía
597 0 3
Отчаяно се взирам в небето посивяло,
очите ми са празни - душевно огледало.
Нещастен дъжд смутено сълзите ми разля,
те капеха печално по хладната земя.

Днес мило ме поглеждате и ставате утеха
и други бяха рамо. Смехът ми после взеха.
Приятел ли? Та той копа ми гроба тъй студен,
когато обещаваше и вярваше във мен.

Ей, тук до мен е седнала Светата Самота.
С мълчание говорим си. Сега сме аз и Тя.
Горчивото в живота е сладкият ни ден,
а болката е нощем сънят ни устремен.

Отново мъртва птица тишината огласява.
В тъга и вечен огън човек не оцелява.
Небето наскърби се и тихо заваля
и сливат се сълзите ми с безкрая и калта...

© Петя Косева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хубаво е описана тъгата ти, но още по-хубава, аз вярвам, ще е радостта ти!
    Нали, адашката ми?
    Поздрави!
  • Много красиво описана тъга , мила Петя.Желая ти слънчеви дни, и на мен ми е кално днес , а дъждът вали , вали, топли ме стихът ти. С обич.
  • разбирам болката ти,но всичко отшумява...зедно с дъжда ще си тръгнат и сълзите ти...повярвай!!!
Propuestas
: ??:??