Такава е съдбата

Sep 20, 2007, 12:48 AM

Poetry

596 0 3

Отчаяно се взирам в небето посивяло,
очите ми са празни - душевно огледало.
Нещастен дъжд смутено сълзите ми разля,
те капеха печално по хладната земя.

Днес мило ме поглеждате и ставате утеха
и други бяха рамо. Смехът ми после взеха.
Приятел ли? Та той копа ми гроба тъй студен,
когато обещаваше и вярваше във мен.

Ей, тук до мен е седнала Светата Самота.
С мълчание говорим си. Сега сме аз и Тя.
Горчивото в живота е сладкият ни ден,
а болката е нощем сънят ни устремен.

Отново мъртва птица тишината огласява.
В тъга и вечен огън човек не оцелява.
Небето наскърби се и тихо заваля
и сливат се сълзите ми с безкрая и калта...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

petinka67 (Петя Кръстева)

2007-09-20T15:44:35+03:00

Хубаво е описана тъгата ти, но още по-хубава, аз вярвам, ще е радостта ти!
Нали, адашката ми?
Поздрави!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2007-09-20T08:49:50+03:00

Много красиво описана тъга , мила Петя.Желая ти слънчеви дни, и на мен ми е кално днес , а дъждът вали , вали, топли ме стихът ти. С обич.
anubhis (Ивелина Димитрова)

2007-09-20T06:23:54+03:00

разбирам болката ти,но всичко отшумява...зедно с дъжда ще си тръгнат и сълзите ти...повярвай!!!