Такава нощ!
Такава нощ не си сънувал –
като целуната от ангел.
Да можех да я нарисувам,
поне на лѝста да остане:
със полудели снежни къдри
по кадифеното ѝ рамо
и звездопад, за да събуди
последен декемврийски пламък,
та щом протегне жадни пръсти
луната ѝ да го опари
и робата ѝ да се плъзне
под дланите на януари.
А после да е много тихо,
да се стопи светликът лунен,
та мене никой да не види.
И ангелът да ме целуне.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Христина Мачикян Todos los derechos reservados
