5 abr 2018, 15:16  

Такъв огън не гасне

  Poesía
785 0 1

Хора със спомени като нашите,
те не могат да бъдат приятели,
всеки поглед е нова въздишка,
всяка дума помежду им – лъжá.

Те могат само да тлеят...

да стигат дъното и да плуват нагоре,
за да се докоснат отново...

Такива хора нямат въздух в гърдите си,
излишен въздух за дишане,
те в тълпата пръсти преплитат,
познават дъха си сред вятъра.
Такъв огън не гасне,
само жарта се разпалва,
а после дълго дими...

Такива хора са много опасни,

в тях вечно се стаяват искри,
които пламват от раз и помитат,
помитат всичко по пътя си...


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надя Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Чувствено и прекрасно. Хареса ми и ме накара да се замисля.

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...