Хора със спомени като нашите,
те не могат да бъдат приятели,
всеки поглед е нова въздишка,
всяка дума помежду им – лъжá.

Те могат само да тлеят...

да стигат дъното и да плуват нагоре,
за да се докоснат отново...

Такива хора нямат въздух в гърдите си,
излишен въздух за дишане,
те в тълпата пръсти преплитат,
познават дъха си сред вятъра.
Такъв огън не гасне,
само жарта се разпалва,
а после дълго дими...

Такива хора са много опасни,

в тях вечно се стаяват искри,
които пламват от раз и помитат,
помитат всичко по пътя си...