5 abr 2018, 15:16  

Такъв огън не гасне

  Poesía
796 0 1

Хора със спомени като нашите,
те не могат да бъдат приятели,
всеки поглед е нова въздишка,
всяка дума помежду им – лъжá.

Те могат само да тлеят...

да стигат дъното и да плуват нагоре,
за да се докоснат отново...

Такива хора нямат въздух в гърдите си,
излишен въздух за дишане,
те в тълпата пръсти преплитат,
познават дъха си сред вятъра.
Такъв огън не гасне,
само жарта се разпалва,
а после дълго дими...

Такива хора са много опасни,

в тях вечно се стаяват искри,
които пламват от раз и помитат,
помитат всичко по пътя си...


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надя Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Чувствено и прекрасно. Хареса ми и ме накара да се замисля.

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...