5 апр. 2018 г., 15:16  

Такъв огън не гасне

789 0 1

Хора със спомени като нашите,
те не могат да бъдат приятели,
всеки поглед е нова въздишка,
всяка дума помежду им – лъжá.

Те могат само да тлеят...

да стигат дъното и да плуват нагоре,
за да се докоснат отново...

Такива хора нямат въздух в гърдите си,
излишен въздух за дишане,
те в тълпата пръсти преплитат,
познават дъха си сред вятъра.
Такъв огън не гасне,
само жарта се разпалва,
а после дълго дими...

Такива хора са много опасни,

в тях вечно се стаяват искри,
които пламват от раз и помитат,
помитат всичко по пътя си...


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надя Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чувствено и прекрасно. Хареса ми и ме накара да се замисля.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...