Ето го самотното дърво на хълма –

корените са вековни, короната – зелено-пъстра,

а под него пак златисто-плодородни

нивята смеят се и обгръщат го в милувка.

Душата му е чиста – не познава тя поквара,

но ето, че отново зима се задава –

ще остане голо пред природните стихии,

ще се кланя до земята през нощите безсънни.

А напролет пак листа ще го осеят,

ще се бори слънцето във всяка гънка да проникне

и когато птички свият там дома си,

една-единствена сълзичка ще отрони.

А когато сякаш по жарава стъпваш,

суша бавно почва да убива,

тогава то за малко дъжд ще се помоли,

да нахрани свойте рожби сред листата.

Ето есен идва с пълна сила,

под него пак килим ще стане от короната красива,

скоро пак ще почнат тез вихрушки,

а после всичко почва отначало!