Ето го самотното дърво на хълма –
корените са вековни, короната – зелено-пъстра,
а под него пак златисто-плодородни
нивята смеят се и обгръщат го в милувка.
Душата му е чиста – не познава тя поквара,
но ето, че отново зима се задава –
ще остане голо пред природните стихии,
ще се кланя до земята през нощите безсънни.
А напролет пак листа ще го осеят,
ще се бори слънцето във всяка гънка да проникне
и когато птички свият там дома си,
една-единствена сълзичка ще отрони. ...