Такъв е животът
Ето го самотното дърво на хълма –
корените са вековни, короната – зелено-пъстра,
а под него пак златисто-плодородни
нивята смеят се и обгръщат го в милувка.
Душата му е чиста – не познава тя поквара,
но ето, че отново зима се задава –
ще остане голо пред природните стихии,
ще се кланя до земята през нощите безсънни.
А напролет пак листа ще го осеят,
ще се бори слънцето във всяка гънка да проникне
и когато птички свият там дома си,
една-единствена сълзичка ще отрони.
А когато сякаш по жарава стъпваш,
суша бавно почва да убива,
тогава то за малко дъжд ще се помоли,
да нахрани свойте рожби сред листата.
Ето есен идва с пълна сила,
под него пак килим ще стане от короната красива,
скоро пак ще почнат тез вихрушки,
а после всичко почва отначало!
© Нели All rights reserved.
