10 feb 2015, 21:24  

Такъв не те желая 

  Poesía » De amor
558 1 7

Не ти се сърдя.

Защото те обичам.

Много, много си ми скъп,

за да те деля с друга.

 

Суетата те владее,

предлагаш се на всяка.

Но такъв не те желая,

искам си те само мой.

 

Уморен от толкова любови,

ти при мен си вече друг.

Няма пламъче в очите,

тръпнеща  милувка жар.

 

А мечтите да сме двама,

отлетяха някъде встрани.

Но на пук на всяка драма,

любовта голяма си остана.

© Елена Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Коментарите Ви ме зарадваха приятели благодаря.
  • Еееее..., не - не може да се случва, този финал не ми допада...!!!
  • Много силен, оригинален стих, който докосва сърцето! Стих, който съдържа много актуално послание и който е сътворен с искрено чувство и поетично майсторство! Поздрави и от мен!
  • Ти си непоправима романтичка, Анахид. Харесва ми гледната ти точка. Дано срещнеш своя Рицар. Желая ти го искрено! Лека нощ!
  • А какво става, когато обича едновременно повече от един партньор, Анахид? Това се случва при полигамните. Защо да не бъде с всички обекти на любовта си? Защо трябва любовта му да прави ограничителен избор. Говоря без оглед на пола.
    Или за теб такава едновременна любов не е истинска?
  • Много хубаво го каза, Анахид. Това е възможно само, когато надраснем егото. Но съществува ли любов, когато има его? Моят отговор е - не! Говорех не за сексуална комуна, а за такава, при която има истинска любов. Не забравяйте дами, че това са различни неща. Другото е просто групов секс.
  • Хубаво си предала, Елена, мечтата на всяка жена за собственост върху любимия й мъж. На много жени съм обяснявал, че всеки един мъж е колективна собственост, а именно - на всички жени, които го обичат в даден "исторически" момент. Те могат да бъдат истински щастливи, само, когато са заедно вкупом с него и се допълват в любовта си - едно голямо и задружно семейство, като кибуц. Само тогава естествено и той ще е щастлив. Защото в противен случай, отдавайки покомпонентно любов на всяка от тях, той се крие от другите и радвоява личността си. Така отдадената любов е непълноценна и всички групово са нещастни. Ние се разделяме в сърцата, а точно там трябва да търсим обединение. Любовта е съединяване, а не разединяване. Но жените рядко разбират това. Не го приемай като упрек, а само като философска недалновидност.

    Поздрав за поетичния текст!
Propuestas
: ??:??