Такъв се запази
атлазено докосваш ми душата.
Когато си умислен, притихваш,
аз пак те сещам във тишината.
Минаваш покрай мен и галиш,
вятър летен бяга по страните.
Сякаш времето владееш, палиш,
ярък лъч даряваш ми във дните.
Когато си сърдит, пулсираш,
аз смекчавам си гласа и шепна.
Ти ветровете в себе си събираш,
вилнееш, (от това не тръпна).
Опасен си, (сам така си вярваш)
ярост завладее ли в дълбочина,
само че пред мен се разтоварваш,
търсиш пристан, ласка, топлина.
Ъгълчетата на устните повдигаш,
преструваш се на лош, ала не си.
Какъвто вътре си, до мен достигаш.
Аз знам, добър си, такъв се запази.
(а)
29.05.2007г
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados
