8 dic 2018, 18:02  

Талант

864 0 0

Там живееше момчето,
дето беше винаги заето.
Дълго гледаше морето,
притръпнало му бе сърцето.

 

Не всичко, което той се хванеше да прави
на близките му се понрави.
Лесно от хорското мнение се влияеше,
а после съжаляваше, ридаеше.

 

Страх го бе да хване важните моменти,
винаги разчиташе на точните проценти.
Определено риска не обичаше,
спокойствието непрестанно го привличаше.

 

Един ден на къра срещна шанса,
но отново разколебан бе в романса.
Тя беше ослепителна, недостижима,
за боязливите загадка нерешима.

 

Вместо да положи мъничко усилие
домързя го в изобилие.
И понесе се тя през безкрайните поля,
и никога повече той не я видя.
Да! Пропиляна бе възможността.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Penko Vasilev Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...