Там живееше момчето,
дето беше винаги заето.
Дълго гледаше морето,
притръпнало му бе сърцето.

Не всичко, което той се хванеше да прави
на близките му се понрави.
Лесно от хорското мнение се влияеше,
а после съжаляваше, ридаеше.

Страх го бе да хване важните моменти,
винаги разчиташе на точните проценти.
Определено риска не обичаше,
спокойствието непрестанно го привличаше.

Един ден на къра срещна шанса,
но отново разколебан бе в романса.
Тя беше ослепителна, недостижима,
за боязливите загадка нерешима.

Вместо да положи мъничко усилие
домързя го в изобилие.
И понесе се тя през безкрайните поля,
и никога повече той не я видя.
Да! Пропиляна бе възможността.