8.12.2018 г., 18:02  

Талант

866 0 0

Там живееше момчето,
дето беше винаги заето.
Дълго гледаше морето,
притръпнало му бе сърцето.

 

Не всичко, което той се хванеше да прави
на близките му се понрави.
Лесно от хорското мнение се влияеше,
а после съжаляваше, ридаеше.

 

Страх го бе да хване важните моменти,
винаги разчиташе на точните проценти.
Определено риска не обичаше,
спокойствието непрестанно го привличаше.

 

Един ден на къра срещна шанса,
но отново разколебан бе в романса.
Тя беше ослепителна, недостижима,
за боязливите загадка нерешима.

 

Вместо да положи мъничко усилие
домързя го в изобилие.
И понесе се тя през безкрайните поля,
и никога повече той не я видя.
Да! Пропиляна бе възможността.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Penko Vasilev Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...