6 abr 2016, 23:15  

Талантът

  Poesía » Otra
839 0 4

На Владо Любенов

 

В поезия и бeлетристика

той търси своето спасение.

Слова, от истина до мистика

до нас достигат в мигновения

на болка, радост и обичане

към преживяните му драми

в ритмично, метрономно тичане

достойни за Оскар и Грами.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздравления!
  • Чудесен е Владо! Поздрав и за Теб!
  • Вероятно си искал да кажеш "белетристика", нали?
  • "Отново идва нощ, отново аз отивам
    в земята на мечтите да живея.
    Събувам чехлите и стъпвам бос по нея,
    и лунен лъч краката ми измива...

    И пак съм чист и свят, и просто чакам
    да дойде бедният и аз да бъда щедър.
    Край огъня да седнем и да гледам
    как звездите греят и изгарят мрака.

    Ще бъде дълга нощ и някой ще извика,
    навярно по съдба мечтата недочакал.
    А аз като дете насън ще разплача,
    и после пак в нощта ще стане много тихо.

    Но все така духът ми ще търси и ще броди
    в земята на мечтите да открие рая.
    Но срещнал се със злото, ще прозра накрая, -
    на никоя земя човек не е свободен.

    Но вярвам, че народа си с мечта ще излекувам,
    за миг ще съм велик, и после ще изчезна.
    Ще ида у дома, до майка си ще седна
    и ще и разкажа как добре се чувствам...

    И пак ще стана туй, което бил съм всъщност -
    щастлива бучка пръст в земята на мечтите.
    И ще усещам всяка нощ как някой тихо
    върху ми бос пристъпва..."

    Владо Любенов

    Чудесен автор, творец и вдъхновител!"

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...