6.04.2016 г., 23:15  

Талантът

837 0 4

На Владо Любенов

 

В поезия и бeлетристика

той търси своето спасение.

Слова, от истина до мистика

до нас достигат в мигновения

на болка, радост и обичане

към преживяните му драми

в ритмично, метрономно тичане

достойни за Оскар и Грами.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравления!
  • Чудесен е Владо! Поздрав и за Теб!
  • Вероятно си искал да кажеш "белетристика", нали?
  • "Отново идва нощ, отново аз отивам
    в земята на мечтите да живея.
    Събувам чехлите и стъпвам бос по нея,
    и лунен лъч краката ми измива...

    И пак съм чист и свят, и просто чакам
    да дойде бедният и аз да бъда щедър.
    Край огъня да седнем и да гледам
    как звездите греят и изгарят мрака.

    Ще бъде дълга нощ и някой ще извика,
    навярно по съдба мечтата недочакал.
    А аз като дете насън ще разплача,
    и после пак в нощта ще стане много тихо.

    Но все така духът ми ще търси и ще броди
    в земята на мечтите да открие рая.
    Но срещнал се със злото, ще прозра накрая, -
    на никоя земя човек не е свободен.

    Но вярвам, че народа си с мечта ще излекувам,
    за миг ще съм велик, и после ще изчезна.
    Ще ида у дома, до майка си ще седна
    и ще и разкажа как добре се чувствам...

    И пак ще стана туй, което бил съм всъщност -
    щастлива бучка пръст в земята на мечтите.
    И ще усещам всяка нощ как някой тихо
    върху ми бос пристъпва..."

    Владо Любенов

    Чудесен автор, творец и вдъхновител!"

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...