6 апр. 2016 г., 23:15  

Талантът

843 0 4

На Владо Любенов

 

В поезия и бeлетристика

той търси своето спасение.

Слова, от истина до мистика

до нас достигат в мигновения

на болка, радост и обичане

към преживяните му драми

в ритмично, метрономно тичане

достойни за Оскар и Грами.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздравления!
  • Чудесен е Владо! Поздрав и за Теб!
  • Вероятно си искал да кажеш "белетристика", нали?
  • "Отново идва нощ, отново аз отивам
    в земята на мечтите да живея.
    Събувам чехлите и стъпвам бос по нея,
    и лунен лъч краката ми измива...

    И пак съм чист и свят, и просто чакам
    да дойде бедният и аз да бъда щедър.
    Край огъня да седнем и да гледам
    как звездите греят и изгарят мрака.

    Ще бъде дълга нощ и някой ще извика,
    навярно по съдба мечтата недочакал.
    А аз като дете насън ще разплача,
    и после пак в нощта ще стане много тихо.

    Но все така духът ми ще търси и ще броди
    в земята на мечтите да открие рая.
    Но срещнал се със злото, ще прозра накрая, -
    на никоя земя човек не е свободен.

    Но вярвам, че народа си с мечта ще излекувам,
    за миг ще съм велик, и после ще изчезна.
    Ще ида у дома, до майка си ще седна
    и ще и разкажа как добре се чувствам...

    И пак ще стана туй, което бил съм всъщност -
    щастлива бучка пръст в земята на мечтите.
    И ще усещам всяка нощ как някой тихо
    върху ми бос пристъпва..."

    Владо Любенов

    Чудесен автор, творец и вдъхновител!"

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...