Таласъм

13 jul 2012, 14:33

Poesía » Filosófica

486 0 0

Мога ли да бъда толкова щастлив,

че да изгарям в радостта си?

Да бъда сдържан, търпелив,

когато мачкат гордостта ми?

Това е дар, това припомня,

че притежавам младостта,

че искрено си път проправям

към покварата на старостта.

И млад, и уморен, и остарял съм,

когато гледам към живота,

ала като малък таласъм

приемам тъмнината, кротвам.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.