Мога ли да бъда толкова щастлив,
че да изгарям в радостта си?
Да бъда сдържан, търпелив,
когато мачкат гордостта ми?
Това е дар, това припомня,
че притежавам младостта,
че искрено си път проправям
към покварата на старостта.
И млад, и уморен, и остарял съм,
когато гледам към живота,
ала като малък таласъм
приемам тъмнината, кротвам.
© Георги Бъчваров Всички права запазени