4 dic 2004, 8:07

Там

  Poesía
1.4K 0 0
Там, във синия безкрай,
небосводът галеше морето.
Беше като късче рай
между ада и небето.

Там, където се целуват
синьото, бездънното море
и небето, образуващо
своя син, красив, дворец,

там, сред прелести велики,
ще закътам малка тайна -
спомените, твоя лик и
любовта ми тъй безкрайна.

Там, да бъдат вечно чисти,
вечно искрени, красиви
и сред облачета пъстри
никога да не заспиват.

Там, високо над земята,
където няма миг безсмислен,
бдят звездите и луната.
Пазят теб, красива, свята...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марто Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...