4 дек. 2004 г., 08:07

Там

1.4K 0 0
Там, във синия безкрай,
небосводът галеше морето.
Беше като късче рай
между ада и небето.

Там, където се целуват
синьото, бездънното море
и небето, образуващо
своя син, красив, дворец,

там, сред прелести велики,
ще закътам малка тайна -
спомените, твоя лик и
любовта ми тъй безкрайна.

Там, да бъдат вечно чисти,
вечно искрени, красиви
и сред облачета пъстри
никога да не заспиват.

Там, високо над земята,
където няма миг безсмислен,
бдят звездите и луната.
Пазят теб, красива, свята...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марто Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...