Там, във синия безкрай,
небосводът галеше морето.
Беше като късче рай
между ада и небето.

Там, където се целуват
синьото, бездънното море
и небето, образуващо
своя син, красив, дворец,

там, сред прелести велики,
ще закътам малка тайна -
спомените, твоя лик и
любовта ми тъй безкрайна.

Там, да бъдат вечно чисти,
вечно искрени, красиви
и сред облачета пъстри
никога да не заспиват.

Там, високо над земята,
където няма миг безсмислен,
бдят звездите и луната.
Пазят теб, красива, свята...