2 mar 2024, 21:53

Там 

  Poesía » Otra
171 0 3

 

 

Не се изгубваш в усмивки чужди,

нито в припламнали от лъст очи,

не ставаш роб на нечии нужди

нито от хорски думи те боли.

 

Там, където е до кръв сърцето

само твое, свило във гръдта гнездо,

в ранената си истина и до небето.

Като сеяч на житено просо,

 

посяваш себе си, за да израстнеш,

да станеш с метър по-голям,

към хоризонта смело да се тласнеш,

безрамно гол, безкрайно сам.

© Ивана Бойчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??