Не се изгубваш в усмивки чужди,
нито в припламнали от лъст очи,
не ставаш роб на нечии нужди
нито от хорски думи те боли.
Там, където е до кръв сърцето
само твое, свило във гръдта гнездо,
в ранената си истина и до небето.
Като сеяч на житено просо,
посяваш себе си, за да израстнеш,
да станеш с метър по-голям,
към хоризонта смело да се тласнеш,
безрамно гол, безкрайно сам.
© Ивана Бойчева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
