Mar 2, 2024, 9:53 PM

Там 

  Poetry » Other
172 0 3

 

 

Не се изгубваш в усмивки чужди,

нито в припламнали от лъст очи,

не ставаш роб на нечии нужди

нито от хорски думи те боли.

 

Там, където е до кръв сърцето

само твое, свило във гръдта гнездо,

в ранената си истина и до небето.

Като сеяч на житено просо,

 

посяваш себе си, за да израстнеш,

да станеш с метър по-голям,

към хоризонта смело да се тласнеш,

безрамно гол, безкрайно сам.

© Ивана Бойчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??