Не се изгубваш в усмивки чужди,
нито в припламнали от лъст очи,
не ставаш роб на нечии нужди
нито от хорски думи те боли.
Там, където е до кръв сърцето
само твое, свило във гръдта гнездо,
в ранената си истина и до небето.
Като сеяч на житено просо,
посяваш себе си, за да израстнеш,
да станеш с метър по-голям,
към хоризонта смело да се тласнеш,
безрамно гол, безкрайно сам.