2.03.2024 г., 21:53 ч.

Там 

  Поезия » Друга
170 0 3

 

 

Не се изгубваш в усмивки чужди,

нито в припламнали от лъст очи,

не ставаш роб на нечии нужди

нито от хорски думи те боли.

 

Там, където е до кръв сърцето

само твое, свило във гръдта гнездо,

в ранената си истина и до небето.

Като сеяч на житено просо,

 

посяваш себе си, за да израстнеш,

да станеш с метър по-голям,

към хоризонта смело да се тласнеш,

безрамно гол, безкрайно сам.

© Ивана Бойчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??