7 jul 2007, 13:17

Там

  Poesía
633 0 7
                                               Там, където се къпех в очите ти,
                                               светлината до мене се спря,
                                               и почувствах, че, може би, истински,
                                               аз се влюбвам във тебе сега.


                                              Там, където се губех в мечтите си,
                                              и не виждах пътека към теб,
                                              нежен полъх от минали трепети
                                              ме понесе към твойте ръце.


                                              И така си отиде сърцето ми.
                                              Там, където видях любовта,
                                              аз се спрях и я пуснах да влезе,
                                              после някъде хвърлих ключа...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Эоя Михова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...