7 jul 2007, 13:17

Там

  Poesía
629 0 7
                                               Там, където се къпех в очите ти,
                                               светлината до мене се спря,
                                               и почувствах, че, може би, истински,
                                               аз се влюбвам във тебе сега.


                                              Там, където се губех в мечтите си,
                                              и не виждах пътека към теб,
                                              нежен полъх от минали трепети
                                              ме понесе към твойте ръце.


                                              И така си отиде сърцето ми.
                                              Там, където видях любовта,
                                              аз се спрях и я пуснах да влезе,
                                              после някъде хвърлих ключа...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Эоя Михова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...