Jul 7, 2007, 1:17 PM

Там

  Poetry
627 0 7
                                               Там, където се къпех в очите ти,
                                               светлината до мене се спря,
                                               и почувствах, че, може би, истински,
                                               аз се влюбвам във тебе сега.


                                              Там, където се губех в мечтите си,
                                              и не виждах пътека към теб,
                                              нежен полъх от минали трепети
                                              ме понесе към твойте ръце.


                                              И така си отиде сърцето ми.
                                              Там, където видях любовта,
                                              аз се спрях и я пуснах да влезе,
                                              после някъде хвърлих ключа...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Эоя Михова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...