7 июл. 2007 г., 13:17

Там

632 0 7
                                               Там, където се къпех в очите ти,
                                               светлината до мене се спря,
                                               и почувствах, че, може би, истински,
                                               аз се влюбвам във тебе сега.


                                              Там, където се губех в мечтите си,
                                              и не виждах пътека към теб,
                                              нежен полъх от минали трепети
                                              ме понесе към твойте ръце.


                                              И така си отиде сърцето ми.
                                              Там, където видях любовта,
                                              аз се спрях и я пуснах да влезе,
                                              после някъде хвърлих ключа...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Эоя Михова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...