7 июл. 2007 г., 13:17

Там

630 0 7
                                               Там, където се къпех в очите ти,
                                               светлината до мене се спря,
                                               и почувствах, че, може би, истински,
                                               аз се влюбвам във тебе сега.


                                              Там, където се губех в мечтите си,
                                              и не виждах пътека към теб,
                                              нежен полъх от минали трепети
                                              ме понесе към твойте ръце.


                                              И така си отиде сърцето ми.
                                              Там, където видях любовта,
                                              аз се спрях и я пуснах да влезе,
                                              после някъде хвърлих ключа...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Эоя Михова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...