17 sept 2007, 20:37

Там

  Poesía
660 0 1
 

Там, зная, където ти мечтаеш,

всеки ден дъжд вали,

докосвам те без да знаеш

и нещо в мен се всели,

красиви спомени прелитат,

тъжни нощи във мене звънят,

мисли забравени бавно долитат

 се влюбват всеки път.


Там, зная, където ти се криеш,

смешни елфи играят хоро,

чака дворецът да го откриеш,

нежно плаче меченце добро.


Грозни бабки във мрака надничат,

луди професори пишат трактат,

млади тъкачки край пролет притичват

и всичко е влюбено всеки път.


Зная, там има шумни вечери,

има бяла нощ и черен ден,

покажи ми какво са изпрели

пролетните тъкачки за мен.


Аз ще крача самотно по пътя,

ще ме водят лъчите натам,

ще те намеря край сянката в къта,

а ще ми пука ли? Няма - щом знам.



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Станислава Стефанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...