17 sept 2007, 20:37

Там

  Poesía
663 0 1
 

Там, зная, където ти мечтаеш,

всеки ден дъжд вали,

докосвам те без да знаеш

и нещо в мен се всели,

красиви спомени прелитат,

тъжни нощи във мене звънят,

мисли забравени бавно долитат

 се влюбват всеки път.


Там, зная, където ти се криеш,

смешни елфи играят хоро,

чака дворецът да го откриеш,

нежно плаче меченце добро.


Грозни бабки във мрака надничат,

луди професори пишат трактат,

млади тъкачки край пролет притичват

и всичко е влюбено всеки път.


Зная, там има шумни вечери,

има бяла нощ и черен ден,

покажи ми какво са изпрели

пролетните тъкачки за мен.


Аз ще крача самотно по пътя,

ще ме водят лъчите натам,

ще те намеря край сянката в къта,

а ще ми пука ли? Няма - щом знам.



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Станислава Стефанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...