17.09.2007 г., 20:37

Там

657 0 1
 

Там, зная, където ти мечтаеш,

всеки ден дъжд вали,

докосвам те без да знаеш

и нещо в мен се всели,

красиви спомени прелитат,

тъжни нощи във мене звънят,

мисли забравени бавно долитат

 се влюбват всеки път.


Там, зная, където ти се криеш,

смешни елфи играят хоро,

чака дворецът да го откриеш,

нежно плаче меченце добро.


Грозни бабки във мрака надничат,

луди професори пишат трактат,

млади тъкачки край пролет притичват

и всичко е влюбено всеки път.


Зная, там има шумни вечери,

има бяла нощ и черен ден,

покажи ми какво са изпрели

пролетните тъкачки за мен.


Аз ще крача самотно по пътя,

ще ме водят лъчите натам,

ще те намеря край сянката в къта,

а ще ми пука ли? Няма - щом знам.



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислава Стефанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....