17 сент. 2007 г., 20:37

Там

662 0 1
 

Там, зная, където ти мечтаеш,

всеки ден дъжд вали,

докосвам те без да знаеш

и нещо в мен се всели,

красиви спомени прелитат,

тъжни нощи във мене звънят,

мисли забравени бавно долитат

 се влюбват всеки път.


Там, зная, където ти се криеш,

смешни елфи играят хоро,

чака дворецът да го откриеш,

нежно плаче меченце добро.


Грозни бабки във мрака надничат,

луди професори пишат трактат,

млади тъкачки край пролет притичват

и всичко е влюбено всеки път.


Зная, там има шумни вечери,

има бяла нощ и черен ден,

покажи ми какво са изпрели

пролетните тъкачки за мен.


Аз ще крача самотно по пътя,

ще ме водят лъчите натам,

ще те намеря край сянката в къта,

а ще ми пука ли? Няма - щом знам.



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станислава Стефанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...