Sep 17, 2007, 8:37 PM

Там

  Poetry
658 0 1
 

Там, зная, където ти мечтаеш,

всеки ден дъжд вали,

докосвам те без да знаеш

и нещо в мен се всели,

красиви спомени прелитат,

тъжни нощи във мене звънят,

мисли забравени бавно долитат

 се влюбват всеки път.


Там, зная, където ти се криеш,

смешни елфи играят хоро,

чака дворецът да го откриеш,

нежно плаче меченце добро.


Грозни бабки във мрака надничат,

луди професори пишат трактат,

млади тъкачки край пролет притичват

и всичко е влюбено всеки път.


Зная, там има шумни вечери,

има бяла нощ и черен ден,

покажи ми какво са изпрели

пролетните тъкачки за мен.


Аз ще крача самотно по пътя,

ще ме водят лъчите натам,

ще те намеря край сянката в къта,

а ще ми пука ли? Няма - щом знам.



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислава Стефанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...