Там

Изгубен, но все още там,

времето е като дим...

разстила се към ъглите на живота,

в който съм.

Като дишам ми тежи,

като движа съм замаян,

но за миг остана ли спокоен

всичко е на място сякаш.

Изборът е винаги остър нож,

прокаран през мозък замислен,

на стената минава полунощ,

а за мене е пусто и цветно.

Искам ли, мога да виждам...