Там

14.10.2014 г., 10:11 ч.

Поезия » Друга

275 0 0

Изгубен, но все още там,
времето е като дим...
разстила се към ъглите на живота,
в който съм.
Като дишам ми тежи,
като движа съм замаян,
но за миг остана ли спокоен
всичко е на място сякаш.
Изборът е винаги остър нож,
прокаран през мозък замислен,
на стената минава полунощ,
а за мене е пусто и цветно. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Там

Искате да прочетете повече?

Предложения