Там
361
0
0
Изгубен, но все още там,
времето е като дим...
разстила се към ъглите на живота,
в който съм.
Като дишам ми тежи,
като движа съм замаян,
но за миг остана ли спокоен
всичко е на място сякаш.
Изборът е винаги остър нож,
прокаран през мозък замислен,
на стената минава полунощ,
а за мене е пусто и цветно.
Искам ли, мога да виждам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цветан Петров Всички права запазени
