Aero (Цветан Петров )
3 1
Oct 14, 2014, 10:11 AM

Там 

  Poetry » Other
241 0 0

Изгубен, но все още там,

времето е като дим...

разстила се към ъглите на живота,

в който съм.

Като дишам ми тежи,

като движа съм замаян,

но за миг остана ли спокоен

всичко е на място сякаш.

Изборът е винаги остър нож,

прокаран през мозък замислен,

на стената минава полунощ,

а за мене е пусто и цветно.

Искам ли, мога да виждам...

© Цветан Петров All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??