19 sept 2008, 7:47

Там 

  Poesía » Otra
579 0 2

 

Там, оковани в лед и снегове,
заспиват зимния си сън
внезапно опустели брегове,
където стъпките преследват се със звън.

Там вятърът единствен се отбива - 
неканен - с режещи криле свисти,
поспира се, оглежда се и си отива
във песните на укротените вълни.

Там слънцето понякога протяга
сънливо, уморената си длан
и сепнато от самотата бърза да избяга
зад облачния мрачен параван.

Там - край морето толкова е тихо,
по стъпките не тичат днес следи
и само полетът на чайките напомня плахо
за миналите дълги летни дни.

© Ирена Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??