igineva (Ирена Иванова)
68 21
19.09.2008 г., 7:47 ч.

Там 

  Поезия » Друга
602 0 2

 

Там, оковани в лед и снегове,
заспиват зимния си сън
внезапно опустели брегове,
където стъпките преследват се със звън.

Там вятърът единствен се отбива - 
неканен - с режещи криле свисти,
поспира се, оглежда се и си отива
във песните на укротените вълни.

Там слънцето понякога протяга
сънливо, уморената си длан
и сепнато от самотата бърза да избяга
зад облачния мрачен параван.

Там - край морето толкова е тихо,
по стъпките не тичат днес следи
и само полетът на чайките напомня плахо
за миналите дълги летни дни.

© Ирена Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??