Там, оковани в лед и снегове,
заспиват зимния си сън
внезапно опустели брегове,
където стъпките преследват се със звън.
Там вятърът единствен се отбива -
неканен - с режещи криле свисти,
поспира се, оглежда се и си отива
във песните на укротените вълни.
Там слънцето понякога протяга
сънливо, уморената си длан
и сепнато от самотата бърза да избяга
зад облачния мрачен параван. ...