Там
Там, оковани в лед и снегове,
заспиват зимния си сън
внезапно опустели брегове,
където стъпките преследват се със звън.
Там вятърът единствен се отбива -
неканен - с режещи криле свисти,
поспира се, оглежда се и си отива
във песните на укротените вълни.
Там слънцето понякога протяга
сънливо, уморената си длан
и сепнато от самотата бърза да избяга
зад облачния мрачен параван.
Там - край морето толкова е тихо,
по стъпките не тичат днес следи
и само полетът на чайките напомня плахо
за миналите дълги летни дни.
© Ирена Иванова All rights reserved.
