11 dic 2009, 10:27

Там е моето самотно небе... 

  Poesía
711 0 7

Там е моето самотно небе,

преди него са житните ниви -

разлюляно от вятър златно море

с хоризонта вълшебен кротко се слива...

Залез се ражда от тази любов,

синьо-алено-златен и тъжен,

до лудост самотен, до болка готов

да връзва времето възел по възел,

да къса парчета тъмно небе -

на нивите нощната риза

и когато ветрецът до шепот замре,

ще пусне луната по склона да слиза.

© Милена Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??