11.12.2009 г., 10:27 ч.

Там е моето самотно небе... 

  Поезия
689 0 7

Там е моето самотно небе,

преди него са житните ниви -

разлюляно от вятър златно море

с хоризонта вълшебен кротко се слива...

Залез се ражда от тази любов,

синьо-алено-златен и тъжен,

до лудост самотен, до болка готов

да връзва времето възел по възел,

да къса парчета тъмно небе -

на нивите нощната риза

и когато ветрецът до шепот замре,

ще пусне луната по склона да слиза.

© Милена Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??