28 ago 2008, 8:36

Там и тогава 

  Poesía » De amor
724 0 3
Някого, някога, някъде
може да срещна така,
както тогава, там в стъпките
есенни на вечерта.
Нечии нежни, настойчиви
устни си спомням с тъга.
Дръзка, нахална, закръглена
грееше бяла луна.
Бяхме невинни, незнаещи,
малки смутени деца -
искащи, искрени, чакащи -
сблъсък на бряг и вълна. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирена Иванова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??