Там и тогава
Някого, някога, някъде
може да срещна така,
както тогава, там в стъпките
есенни на вечерта.
Нечии нежни, настойчиви
устни си спомням с тъга.
Дръзка, нахална, закръглена
грееше бяла луна.
Бяхме невинни, незнаещи,
малки смутени деца -
искащи, искрени, чакащи -
сблъсък на бряг и вълна.
Някому, някога, няколко
думи изрекох веднъж -
вярност, безвремие, минало,
скрити под пръските дъжд.
Приказна приказка призрачна -
обръч от слети тела -
някъде, с някого, някога
там и тогава била.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ирена Иванова Все права защищены
