Aug 28, 2008, 8:36 AM

Там и тогава 

  Poetry » Love
665 0 3

Някого, някога, някъде

може да срещна така,

както тогава, там в стъпките

есенни на вечерта.


Нечии нежни, настойчиви

устни си спомням с тъга.

Дръзка, нахална, закръглена

грееше бяла луна.


Бяхме невинни, незнаещи,

малки смутени деца -

искащи, искрени, чакащи -

сблъсък на бряг и вълна.


Някому, някога, няколко

думи изрекох веднъж -

вярност, безвремие, минало,

скрити под пръските дъжд.


Приказна приказка призрачна -

обръч от слети тела -

някъде, с някого, някога

там и тогава била.


© Ирена Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??