igineva (Ирена Иванова) igineva (Ирена Иванова)
1 68
Aug 28, 2008, 8:36 AM

Там и тогава

  Poetry » Love
850 0 3

Някого, някога, някъде

може да срещна така,

както тогава, там в стъпките

есенни на вечерта.


Нечии нежни, настойчиви

устни си спомням с тъга.

Дръзка, нахална, закръглена

грееше бяла луна.


Бяхме невинни, незнаещи,

малки смутени деца -

искащи, искрени, чакащи -

сблъсък на бряг и вълна.


Някому, някога, няколко

думи изрекох веднъж -

вярност, безвремие, минало,

скрити под пръските дъжд.


Приказна приказка призрачна -

обръч от слети тела -

някъде, с някого, някога

там и тогава била.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирена Иванова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0