22 oct 2008, 17:59

Там като тук 

  Poesía » De amor
697 0 7
 

там някъде снежинките полягат по-различно
над всичко
и устните на мрака когато ожаднеят са по-изпръхнали
пресъхнали
са сенките надвиснали на камъните щом заплачат
палача
там някъде внезапен от обичане смекчил дланта си е
от щастие
ковача подковал кръвта си с люляци и пълнолуния
и лудият
изгонен спи все по-смрачен и листопаден по дърветата  
сърцето ми
със всичките огради в предградието на калните завои
е твое
там пролетта обменя любовните си сокове по-поносимо
с зима

 

© Руми Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??