Oct 22, 2008, 5:59 PM

Там като тук 

  Poetry » Love
729 0 7
 

там някъде снежинките полягат по-различно
над всичко
и устните на мрака когато ожаднеят са по-изпръхнали
пресъхнали
са сенките надвиснали на камъните щом заплачат
палача
там някъде внезапен от обичане смекчил дланта си е
от щастие
ковача подковал кръвта си с люляци и пълнолуния
и лудият
изгонен спи все по-смрачен и листопаден по дърветата  
сърцето ми
със всичките огради в предградието на калните завои
е твое
там пролетта обменя любовните си сокове по-поносимо
с зима

 

© Руми All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??