Уморена съм вече от път, от летене във грешни посоки, но нозете не искат да спрат и ме теглят натам, към високото. Там където живеят звездите и където се ражда нощта, там където сe сбъдват мечтите и където била съм в съня. Но вярвам, стигна ли до там, ще е и тежест, и награда... и страх ме е, понеже знам, че от високо много зле се пада.
Привет и на теб, Валя!!!
Чудесен стих!!!
Не бой се ти да стигнеш до звездите,
че твойто място е сред тях,
и сбъднат ли ти се мечтите,
наградата ще е, а не грях.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
като звезди ще изгорим,ще станем стих
и само спомена за тебе ще остава,
спомен мил и спомен тих.
666666666666666666666666666!