30.05.2006 г., 14:23 ч.

Там където... 

  Поезия
962 0 18
Уморена съм вече от път,
от летене във грешни посоки,
но нозете не искат да спрат
и ме теглят натам, към високото.
Там където живеят звездите
и където се  ражда нощта,
там където сe сбъдват мечтите
и където била съм в съня.
Но вярвам, стигна ли до там,
ще е и тежест, и награда...
и страх ме е, понеже знам,
че от високо много зле се пада.

© Валерия Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??